Защо е добре, че Европейската директива за правото на ремонт идва и у нас т.г.?

Краткият жизнен цикъл на все повече потребителски стоки – от дрехи до електрически уреди и софтуери, може да се окаже сериозен проблем за потребителите. Водещата пазарна логика  на т. нар. "планирано остаряване" - един продукт да се замени с нов, вместо да бъде адекватно ремонтиран, противоречи на идеята за устойчиво потребление и има сериозни екологични и климатични последици.

Как това е свързано с потребителската перспектива и с потребителската култура, обясни в предаването "Ритъмът на столицата" - Елица Капушева – социален и културен антрополог, автор и в "Климатека".

"Ако произвеждаме продукти - електроуреди, дрехи и други вещи за дома, които имат дълъг живот и можем да ги използваме 10-20 години, то тогава, кой ще купува.

Затова повечето от продуктите, които потребяваме, са направени да остаряват. Някои проявления на този тип "планирано остаряване" са физически – самите продукти се чупят, развалят се, или може да не се поддържат нови версии на софтуерите, не са в крак с технологичните иновации или нуждите, които имат клиентите, или просто продуктите са жертва на изключително забързващите се тенденции на това кое е модерно, кое се търси и кое е интересно", посочи тя.

Капушева разясни още какво означава "двойно плащане" – термин, който самата тя опоменава в своите статии.

"Хубаво е да го отнесем към по-широкия аспект на консумация и свръхконсумация, към която сме подтиквани като потребители. Със забързването и подтикването към такива по-чести покупки, плащаме двойна цена. Това се отразява на бюджета ни, но бързата смяна на някои уреди, се отразява и на околната среда, заради ресурсите които се потребяват за производство на нови стоки, парниковите емисии, които се отделят, както и натрупването на електронен отпадък", изтъкна тя.

През 2024 г. ЕС въвежда Директивата за правото на ремонт (The Right to Repair Directive), която цели да улесни достъпа на европейските потребители до възможности за качествен и изгоден ремонт на електроуреди, като въвежда задължения за производителите да осигуряват достъп до резервни части, ремонтни ръководства и сервизи (дори след изтичане на гаранцията, до 10 години за някои стоки), удължава гаранционните срокове след ремонт и насърчава ремонтните услуги, намалявайки електронните отпадъци и стимулирайки кръговата икономика.

За българските потребители промените предстоят – директивата трябва да бъде въведена и у нас през 2026 година.

• Какви реални промени може да усети обикновеният потребител, когато тя започне да се прилага?

"Едно от нещата, които със сигурност можем да очакваме, когато се задвижи този процес, е да са консолидира орган, който да се занимава с правото на ремонт, както и да се приложи някаква конкретна мярка за стимулирането на ремонта в България.

Това, което Европейската комисия предлага са само примери – ваучери за ремонт, както и споделени информационни кампании, които да привлекат вниманието на обществото по тази тема - към това какви са последиците от все по-рядкото ремонтиране на уредите и замяната им с нови", коментира Елица Капушева.
Още по темата чуйте в разговора на Мария Илиева.